Под игото

Под игото

Първият роман, поставил началото на този жанр в младата българската литература (1894), остава и до днес любимо произведение на българите, както и най-превежданата българска книга. „Под игото“ трайно присъства и в историята на Варненския театър с постановки на режисьорите Иван Янев (1927), Стоян Бъчваров (1933), Николай Фол (1942), Иван Иванов (1948), Станчо Станчев (1977) и Бина Харалампиева (2023). Бина Харалампиева – режисьор Да поставяш Вазов е мисия. Днес, ние, българите, имаме най-жестока нужда да се харесваме, да се сдобрим със себе си, да се заобичаме и това може да се случи в театъра. За мен е от особено значение, че като четеш романа, ти харесва да се чувстваш българин. В нашия драматургичен вариант наблегнахме именно върху темите и моментите, които извеждат този смисъл. „Под игото“ звучи изключително съвременно, защото толкова години по-късно ние почти не сме се променили и продължаваме да имаме същите недостатъци и достойнства. Делим се на две – от една страна са отдадените на националната кауза, а от друга – останалите, които много внимават интересите на нацията да не нарушат техния собствен интерес. В опита си да бъдем наистина свободни, преди 33 години ние повторихме същите грешки, през които е минал народът в подстъпите към Априлското въстание. Това се опитваме да разкажем с нашето представление – колко малко сме се променили и колко важно е да бъдем заедно, да бъдем народ, а не просто население. Юрий Дачев – автор на драматургичния вариант „Под игото“ е роман, който, откъдето и да тръгваме, където и да се връщаме – не само в литературата ни, а и в нашите търсения, пропадания и въздигания като българи, винаги ще бъде в пътя ни. Трябва да четем този текст не само с радостта, възхищението и опиянението от „Пиянството на един народ“, но да се заглеждаме и в онези критични моменти, в онези питания, които Вазов отправя към нас във всяко свое произведение. Ние малко едностранчиво възприемаме този наш Патриарх на литературата, както с лекота го окичваме с това клише. Все му се умиляваме, все се просълзяваме даже, но пропускаме да видим, да прочетем, да осмислим онези тревожни въпроси, които той ни е оставил. „Под игото“ изговаря българското – поривите ни, търпението ни, неспособността ни понякога да доведем нещата докрай, склонността към саможертва, препъвайки се в същото време точно, когато настъпват. Постановъчен екип Режисьор Бина Харалампиева Драматургичен вариант Юрий Дачев Сценография Свила Величкова Костюми Свила Величкова Композитор Асен Аврамов Фотография Ангел Жечев, Росен Донев Участват Богдан Бухалов Иван Юруков Стоян Радев Христина Джурова Веселина Михалкова Николай Божков Константин Соколов Пламен Димитров Свилен Стоянов Валентин Митев Николай Кенаров Даниела Викторова Недялко Стефанов Симеон Лютаков Габриела Боева Гергана Арнаудова